Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

апр. 21, 2023 | Технологии

Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

21 април 2023 | Технологии

Знам какво си мислите!

Разбира се, нищо подобно, идея нямам какво ви се върти в главата. Оказва се обаче, че това реторично твърдение неусетно се превръща в самата истина.

Технологиите вече позволяват мозъчните сигнали да се „превеждат“ в четими данни, първите пробиви са налице. Улисани в напредъка на изкуствения интелект и прословутия GPT, може да пропуснем една огромна стъпка, що се отнася до естествения. На нея обръща внимание проф. Нита Фарахани, учен и юрист с огромен опит.

„Днес вече има компании, които са способни да декодират мозъчните вълни“, каза тя на световния форум в Давос в началото на годината.

Готови ли сме за момента, когато някой ще чете мислите ни? Ще доведе ли това до тотален контрол, или ще направи живота ни по-удобен?

 

Четене на мозъци

„ИИ вече е способен да разчита мислите ни“, както си го „представя“ алгоритъмът MidJourney

 

Изтичане на мозъци

Звучи доста примамливо. Само си помисляш какво ти се хапва за вечеря, умното устройство „чува“ и се погрижва ястието да те чака у дома. Докато караш, то следи тонуса ти и в момента, когато задремеш, спира колата. „Прочита“ настроението ти и веднага приготвя според него фийда на любимата социална мрежа. Накрая подбира и най-точния сериал, удобството е осигурено.

Дадена новина те натоварва? О, нищо подобно няма да видиш повече. Някой се готви да те ограби? Няма как да стане, неговото устройство веднага е предало където трябва.

Дотук добре. Но какво ще се случи, ако работодателят или пък партньорът ти в живота получи достъп до всичките ти мисли?

На пръв поглед това са сюжети и въпроси от научната фантастика, които обаче тихичко излизат от нея, нахлуват в действителността и много скоро ще трябва да им търсим отговори.

 

Нита Фарахани

Нита Фарахани

 

Хакери на човешките души

„Със сигурност ще се изненадате да научите, че бъдещето вече пристигна“, каза в своята реч в Давос Нита Фарахани. „Благодарение на изкуствения интелект вече е възможно да декодираме мозъчната активност по начини, които никога не сме подозирали, че са възможни. Всичко, което мислите, всичко, което чувствате, се превръща просто в данни, огромни масиви от данни, които могат да бъдат декодирани от изкуствения интелект“.

Думите ѝ отекнаха на форума на най-богатите, където се събират световните лидери, за да обсъдят бъдещето. Тя не насочва погледите към темата за първи път, изследователката отдавна опитва да привлече вниманието към този рядко обсъждан въпрос. Както го нарича самата Фарахани, „битката за мозъка“.

Тя не е случаен човек, знае какво говори и доказателство не е само фактът, че е поканена да говори именно в Давос. Нита Фарахани работи в университета Дюк, професор е по право и по философия. Бакалавърската ѝ степен е по биология, има магистратура по биотехнологии. А основната ѝ тема на работа са етичните страни на технологиите, особено ще се отнася до тези, свързани с бъдещето ни като вид. От 2010 до 2017-а е част от съвета по биоетика, създаден от тогавашния американски президент Обама.

 

Четене на мозъци

Снимка: Nadezhda Moryak

 

Мисля, следователно съществувам

Наистина ли мозъкът ни, толкова сложен орган, извел ни на гребена на еволюцията, се оказва толкова лесен за „прочитане“? Никак даже. Не можем все още да обясним нито начина, по който работи, нито да го уподобим, колкото и да наричаме новите технологии, които разработваме, „изкуствен интелект“. Оказва се обаче, че не е чак толкова трудно да улавяме и да декодираме част от сигналите, свързани с начина, по който той обработва информацията.

Първият вариант е ясен. Макар напоследък да не попада толкова често в светлината на прожекторите, мозъчно-компютърният интерфейс е направлението, чрез което ще се свържем с компютрите най-буквално – чрез чип, имплантиран в мозъка.

Най-популярната разработка е проектът „Неуралинк“, чрез който Илон Мъск е убеден, че ще постигне дългоочаквания пробив… Само че той, както изглежда, напоследък е твърде зает с модерирането на Twitter и с работата си по това да спре разработките на ИИ и няма време да се съсредоточи върху чипирането. Или пък просто начинанието се оказа прекалено сложно?

 

Мисълта се рее

За момента сериозните пробиви се задават в другото направление – устройствата, които са способни да уловят и декодират мозъчните вълни, като просто се доближат до главата ни. Напредъкът в тази област е впечатляващ. Това, според проф. Фарахани, ще позволи много скоро да имаме удобни джаджи в ежедневието си, които могат да уловят настроението ни, да преценяват дали сме концентрирани и какво си представяме. Създавайки много нови предизвикателства…

Балоните на филтрите, фалшивото удобство от това алгоритъмът да решава кое е важно за нас… А после идват в цялата си дълбочина съзнаваното и неосъзнаваното в картини, които е трудно да си представим уловени и биха изправили брадата дори на Фройд.

Звучи ви утопично? Ето една новина отпреди месец. Японски учени разработиха технология, чрез която могат да реконструират изображение, видяно от човека, по мозъчните му вълни. Използват данните от функционален ядрено-магнитен резонанс, а пробивът идва, след като прибавят възможностите на последните поколения технологии с изкуствен интелект.

Stable Diffusion е платформа за генериране на изображения по описание, много подобна на по-популярните DALL·E и Midjourney. Тази невронна мрежа е с отворен код и това я прави чест избор за научни разработки. Японците са дообучили алгоритъма с данните от изображения, показвани на четирима доброволци и съответните реакции на мозъка им – кои са активните области. Всеки от тях видял по 10 000 възможно най-различни изображения.

 

Четене на мозъци

„ИИ чeтe човешкия мозък“ споредMidJourney

 

Въпрос на виждания

В тази дейност активни са две части от мозъка – темпоралният лоб е отговорен за съдържанието на образите, а тилната област, където е зрителната кора, пресъздава размера и общото разположение на обектите.

И ето че алгоритъмът се справя прекрасно със задачата. След това, на базата на данните, той се оказва способен много добре да „рисува“ формите и дори цветовете на картините, видени от доброволците. Да прочете какво те виждат!

Да, съвършенството все още не е тук, но резултатът е забележителен, можете да се убедите сами. Особено след като става дума за пилотни изследвания, при това с малък брой доброволци. Смята се, че точността на възпроизвеждане е 80%, което кара учените да напишат в публикацията си, че „това ни позволява ефективно да четем мислите на хората. Нашият метод, базиран на човешката мозъчна активност, може да реконструира изображения с достатъчна резолюция и висока семантична точност“.

„Точността на новия метод е впечатляваща“, казва Айрис Грьоен, професор по невронауки от Университета на Амстердам.

Всичко това е прекрасно! Този тип технологии обещават толкова много… Ще позволят да общуваме с хора, които са напълно парализирани и няма как иначе да изразяват мислите си. Ще можем да научим повече за работата на мозъка, да „записваме“ сънищата си, дори да видим какво сънува домашният ни любимец…

 

Четене на мозъци

Отгоре са изображенията, показани на доброволците, а отдолу – възпроизведените от алгоритъма.

 

С мисъл за смисъла

„Ние, хората, трябва да свикнем с идеята, че вече не сме мистериозни души. Вече сме просто животни, които могат да бъдат хакнати“, каза в реч отново пред световния икономически форум в Давос, но през 2020-а Ювал Ноа Харари. С типичната си образност той рисуваше картината на тоталитарна държава, например Северна Корея, която е намерила начина да контролира хората дотолкова, че да им чете мислите. Харари изведе и формула: B x C x D = AHH – знанието ни за биологията, умножено по възможностите на компютрите и по данните, с които разполагаме, се превръща във възможността хората да бъдат „хакнати“.

Е, 3 години по-късно, според Нита Фарахани, това вече е факт. Случва се с помощта на различни технологии. Освен споменатия ЯМР, тук се включва и доста по-масово достъпнато технология на принципа на ЕЕГ – електроенцефалографията, при която мозъчните вълни се следят с помощта на електроди.

Пробивът идва с напредъка и на изкуственият интелект. Подходът, използван от японските учени, може да се окаже успешен в толкова други направления. Така дори не е нужно да опознаваме чак толкова физиологията и начина на работа на мозъка. Достатъчно е да пуснем модерните алгоритми в коронната им роля – да анализират закономерности от голям обем данни.

 

Четене на мозъци

Вляво е изображението, показано на доброволците, в средата – това, генерирано от алгоритъма само по мозъчни вълни, а вдясно – допълнено и с текстови описания от доброволците.

 

Ден на отворените врати

„В бъдещето, и имам предвид съвсем близкото бъдеще, тези устройства ще станат обичайна форма на взаимодействие с всички други. Това е вълнуващо и обещаващо бъдеще. Но също така и страшно бъдеще“, каза в речта си проф. Фарахани.

„Наблюдението на човешкия мозък може да бъде мощно, улесняващо, полезно, да трансформира работните места и да направи живота ни по-добър. Но освен това има антиутопична възможност да бъде използвано за експлоатация. Да извадим на повърхността нашето най-скрито и нелицеприятно „аз“.“

Къде тук идва границата? Никой не знае, но на базата на наличните пробиви, доста смело можем да отпуснем въображението си. Може ли да се анализират закономерностите между мозъчните вълни и склонността например човек да извърши престъпление? Логиката сочи, че няма пречка. Но какво идва после? Дали ще се озовем в едно бъдеще без престъпления, или в дигитален концлагер?

Започваме с изображенията, какво ще „четем“ после? Емоционалното състояние, нивата на концентрация. Това кое ни радва и кое ни натъжава, кое ни е смешно. За кого ще гласуваме и какво си мислим за човека насреща. Или пък паролата за имейла ни или за банковата карта…

 

Четене на мозъци

Снимка: MART PRODUCTION

 

Мозъчна атака

През последните години немалко са научните изследвания, които показват, че е възможно да се разчитат все по-комплексни мозъчни функции. В такъв тип изследвания инвестират сериозни суми и големите технологични компании, обяснява проф. Фарахани.

„Нисан“ например разработва технологии за разчитане на емоциите на шофьора, „Нилсен“ – за изучаване на потребителското поведение с цел по-успешен маркетинг. „Икеа“ изследва как произведенията на изкуството влияят върху мозъка, а постепенно проучването се насочва към това как по-успешно да се продават стоките. В Китай пилотни проекти следят мозъчните вълни на работници във фабрики, военни, шофьори на високоскоростни влакове.

Фарахани предполага, че първите индустрии, които ще се възползват, са компютърните игри, здравеопазването, авиацията, невромаркетингът. Според нея сме на поне 5 години разстояние до това да можем да разчитаме изцяло мозъчната дейност, а може би никога няма да достигнем такъв етап. Но вече е тук времето, когато технологията работи за конкретно задание, както в примера с изображенията.

 

Четене на мозъци

„Когнитивна свобода“ според MidJourney

 

Вълнуващи вълни

Технологичните въпроси се решават, очевидно, доста бързо, но не е така с етичните, както с пълна сила важи и що се отнася до изкуствения интелект.

Всички обичаме да ни става все по-удобно, нали? Доста по-готино е да има прахосмукачка, която да ни върши работата. Или фийд, който да ни събира най-важното. Може би не е случайно, че на английски това е думата не само за списъка на социалните мрежи, но и за фураж, захранка. Това, че се заобиколихме с новините, които искаме да четем, с мненията, които много ни харесват или обратното – ни ядосват, вече веднъж из основи промени начина, по който общуваме и по който възприемаме света.

Всичко това може да продължи с нова сила и в много плашещи измерения, когато напреднат технологиите за „четене на мозъци“, предупреждава проф. Фарахани.

„Представете си един антиутопичен, но съвсем реален сценарий, работодателят да използва технологиите, за да следи служителите си – колко са концентрирани, как си вършат работата, какво мислят за клиентите“, казва изследователката. „Когато комбинирате проследяването на мозъчната активност с други технологии за наблюдение, силата става доста плашеща“.

 

Четене на мозъци

 

Мислиш ли?

„Всичко това има някои големи предимства. Например, хората няма да има нужда да пишат текстови съобщения и да шофират, ще могат да ги изпращат просто с мисълта си. Но недостатъкът е, че внезапно даваме достъп до най-личната и чувствителна информация, която имаме… на Facebook, Google и други технологични компании, като няма гаранции, че с тази информация в крайна сметка няма да бъде злоупотребено срещу нас, няма да се опитат да ни манипулират или да променят това, което е в нашия мозък“.

Показателно според нея е как се отнасяме към темата днес. Никой няма време да чете дългите условия, оставяме данните си онлайн на гигантите, без да си даваме сметка до какво може да води това. Всичко това обаче минава на ново, още по-опасно ниво, когато става дума за най-личното. За собствените ни мисли и емоции…

„Хората са станали толкова спокойни и са свикнали да предават данните си, без да виждат какви са вредите от това. Отказахме се от почти всеки друг вид поверителност и лични данни, свободата на мисълта е единственото пространство, което всички винаги сме приемали, че ще бъде свещено и ще е защитено“, казва изследователката. „Ето защо се опасявам, че това, което ще се случи, когато става дума за мозъчни данни, е, че удобството и факторът „уау“ ще накарат повечето хора да се възползват, без да се замислят за последствията“.

 

Четене на мозъци

Снимка: David Cassolato

 

Последният бастион на свободата

Именно затова според нея е важно час по-скоро да създадем направлението „когнитивна свобода“. Да заложим някакви етични ограничения, които този път да изпреварят технологията, а не да излязат на дневен ред, когато последствията вече са тук. В този случай е твърде вероятно те да бъдат необратими. Както казва проф. Фарахани, тогава ще сме изгубили „последния бастион на свободата си“.

Ограниченията би трябвало да включват области, които да бъдат забранени за този тип технологии. Да гарантират, че винаги ние ще сме тези, които носят правата да скрият мислите си, да забранят достъпа.

Дали накрая няма да се окаже прав именно Харари? С идеята, че вече не сме мистични души, а просто животни, които могат да бъдат хакнати…

Имаме доста теми за размисъл. Задава се още една технология, за която не сме подготвени като цивилизация. Нека се замисляме за такива теми по-често. Преди, в един момент да се окаже, че някой може да види какво си мислим и да го използва срещу нас…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко изглежда, че в Парламента ще влязат още повече партии.
Как да излезем от омагьосания кръг? Защо политиката у нас се превърна в толкова неблагодарно и непрестижно занимание? Къде са лидерите, които да ни вдъхновяват и за които да гласуваме с гордост, а не като за най-малкото зло? Къде са програмите, идеите, визионерството? Ясните политически позиции, принципите… Толкова ли е трудно в крайна сметка?
Разбира се, отговорите е редно да дават специалистите – политолози, социолози, общовойскови коментатори с важни гледни точки. И те ги дават всяка сутрин по телевизиите и целодневно онлайн, но всичко резултира в чесане на езици и допълнително разделяне, подпомогнато от технологиите.
Така че избирам да дам думата на два безспорни авторитета – Бай Ганьо, който така и не иска да си отиде – ще се убедите по цитатите, с които Алеко ни разказва толкова много за политиката по нашите ширини и отношението към нея. И, разбира се, на ChatGPT, чиято най-нова версия обещава да е още по-добра и близка до човешките отговори.

повече информация

Най-новите:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Share This